Правописен речник на българския език

Правописен речник на българския език е официален справочен речник на правописа и правоговора на българския език, съставян от Института за български език при БАН. Той съдържа лексемите и основните им словоформи и принципите на правописа и пунктуацията. ИБЕ към БАН е оправомощен да следи измененията и проблемите в езика и да внася единство в него.

Последното издание (2012 г.) на речника е озаглавено „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“.^[1] Той представлява актуалната кодификация на българския книжовен език, съставена от Института за български език.

От 2022 г. ИБЕ, в сътрудничество с Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, разработва платформата БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн), чрез която Официалният речник на българския език става достъпен безплатно онлайн.^[2] Проектът БЕРОН е завършен през май 2024 г.^[3]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Речникът от 2012 г. включва:

69 983 заглавни думи (лемите са повече, тъй като са обединени невъзвратните и възвратните форми на глаголите, което няма съществено значение за правописа, а е по-скоро от граматично-семантично-лексикално значение) и непосочен брой словоформи;
българската, гръцката и латинската азбука;
правописни особености с фонетичен характер;
правописни особености с граматичен характер;
морфологична, синтактична, стилистична и графична употреба на главна буква;
слято, полуслято и разделно писане;
транскрипция на чужди собствени имена на български;
транслитерация на латиница;
пунктуация;
непунктуационни функции на препинателните знаци;
оформяне на текст.

История[редактиране | редактиране на кода]

Речникът е променял неколкократно името си през годините. Следва обратно хронологичен списък на изданията:^[4]

2012 г. „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“ ISBN 978-954-01-2701-9
2002 г. „Нов правописен речник на българския език“, издателство „Хейзъл“ ISBN 954-8283-61-1
1995 г. „Правописен речник на съвременния български книжовен език“
1983 г. „Правописен речник на съвременния български книжовен език“
1960 г. „Правописен речник на българския книжовен език“, София, ДИ „Народна просвета“, Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков